http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485085
....
Вторият вид престъпления, които влизат в полезрението на икономическата
теория, са тези, които на практика създават богатство. Въпреки че това е
незаконно създадено богатство, то определено не е плод на преразпределяне.
Става дума за наркотици, проституция, хазарт, дори алкохол. Всъщност
голяма
част от икономистите не възприемат въпросните дейности за престъпни от
морална гледна точка, но са длъжни да ги разглеждат поради
криминализирането
им от законите. Още Джон Стюарт Мил е защитавал тезата, че в едно
цивилизовано общество отделните хора не могат да бъдат защитавани от
самите
себе си, а от действията на другите спрямо тях (1859 г.). Не такъв е
случаят
с въпросните дейности, които лежат изцяло на доброволния избор на отделния
индивид и не са свързани с принуда.
Изследванията през последните години ясно показват негативните последствия
за обществото от обявяването за незаконни на тези дейности. На първо
място,
криминализирането им не спомага за тяхното ограничаване, а единствено
гарантира, че пазарът ще бъде контролиран от престъпни групировки. Това се
потвърждава напълно и от българската действителност. На второ място,
нивото
на риск е много по-голямо. В почти всички случаи забранените дейности са
рискови за самите потребители, но криминализирането им не позволява
никакъв
контрол от властите, което поставя под съмнение качеството на продукта или
услугата. Чисто пазарните похвати като рекламата също не могат да се
задействат. Трето, криминализирането им принуждава много хора, които не
биха
били криминално проявени, да извършат престъпления в желанието си да
задоволят дадена своя нужда, която не вреди на другите хора. На четвърто
място, подобни забрани провокират хората да бъдат непредпазливи,
измествайки
фокуса от значението на тяхната собствена преценка за правилно и
неправилно
към разбирането, че правителството е забранило всичко вредно и не е нужна
допълнителна предпазливост.
Пето, криминализирането на дадена дейност не само че не спомага за нейното
ограничаване, а често има и обратен ефект. Канабисът е забранен в САЩ от
1937 г., докато в Холандия е легализиран през 1970 г. Въпреки това данните
за употребата му при децата показват, че в САЩ е чувствително
по-разпространен, отколкото в Холандия. Оказва се, че родителите се
справят
по-добре с контролирането на законните дейности на децата си.
Това са само част от аргументите в ползва на твърдението, че законовите
забрани за определен тип дейности са не само логически необосновани, но и
икономически неефективни и вредни за обществото.
--
SN
_______________________________________
Nec vitia nostra nec remedia pati possumus ......
_______________________________________
|
