ivanovad@[EMAIL PROTECTED]
wrote:
> Tova ne e moe, no si pomislih, che e interesno da si spomnja chovek za
> neshtata, koito gi njama dnes ( izvadka ot elktronna poshta):
>
> "Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно
> да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме
> на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни
> бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с
> лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се
> заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от
> улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе
> хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
> С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на
> някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че
> сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи,
> играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното
> осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не
> можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли
> си!
> Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща
> бутилка – и никой не умря. Мекиците от 6 ст.,шоколад Кума Лиса,дъвка
> Идеал и Турбо, паста Поморин,крем Каро,Тройной одеколон,опашките за
> банани и портокали,Корекомите,вечерния час,физзарядките сутрин в
> училище, униформите, пионерските лагери, ученическите бригади за
> домати и др. такива, първа и втора програма, руска телевизия в
> петък,Пинко Розовата пантера във "Всяка неделя" на Кеворк, Ну Погоди,
> Синьо лято, култовите БГ филми, реда за Москвичи и Симсони,
> корекомските Лади с кожен салон, ДОТ(доброволни отряди на трудещите
> се), Малборото от 3 лева,политическите вицове, Маратоните в
> дискотеките на открито.
> Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала
> кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме
> дори видео!
> Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако
> някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без
> предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана!
> Как изобщо сме оживели!
> Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките –
> и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се
> пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите
> постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
> Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите
> – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние
> самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се
> скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези
> времена винаги взимаха страната на закона, можете ли да си го
> представите!
>
> Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:
>
> 1 По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
> 2 Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което
> се състои от 3 човека.
> 3 Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая.
> 4 Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща.
> 5 След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона
> така сякаш още сме на работа.
> 7 Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се
> връщаме да го вземем.
> 8 Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още
> дори преди да сме си изпили кафето.
>
>
> Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си
> с него и се усмихваш.
> Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си
> увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6
> Трябвати само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че
> номер 6 наистина няма.
Е, и ?
--
Н К
Всичко е лъжа, дори и истината.....
|
