N Kostoff wrote:
> ivanovad@[EMAIL PROTECTED]
wrote:
>> Tova ne e moe, no si pomislih, che e interesno da si spomnja chovek za
>> neshtata, koito gi njama dnes ( izvadka ot elktronna poshta):
>>
>> "Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно
>> да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме
>> на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни
>> бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с
>> лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се
>> заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от
>> улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе
>> хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
>> С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на
>> някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че
>> сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи,
>> играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното
>> осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не
>> можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли
>> си!
>> Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща
>> бутилка – и никой не умря. Мекиците от 6 ст.,шоколад Кума Лиса,дъвка
>> Идеал и Турбо, паста Поморин,крем Каро,Тройной одеколон,опашките за
>> банани и портокали,Корекомите,вечерния час,физзарядките сутрин в
>> училище, униформите, пионерските лагери, ученическите бригади за
>> домати и др. такива, първа и втора програма, руска телевизия в
>> петък,Пинко Розовата пантера във "Всяка неделя" на Кеворк, Ну Погоди,
>> Синьо лято, култовите БГ филми, реда за Москвичи и Симсони,
>> корекомските Лади с кожен салон, ДОТ(доброволни отряди на трудещите
>> се), Малборото от 3 лева,политическите вицове, Маратоните в
>> дискотеките на открито.
>> Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала
>> кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме
>> дори видео!
>> Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако
>> някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без
>> предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана!
>> Как изобщо сме оживели!
>> Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките –
>> и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се
>> пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите
>> постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
>> Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите
>> – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние
>> самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се
>> скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези
>> времена винаги взимаха страната на закона, можете ли да си го
>> представите!
>>
>> Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:
>>
>> 1 По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
>> 2 Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което
>> се състои от 3 човека.
>> 3 Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая.
>> 4 Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща.
>> 5 След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона
>> така сякаш още сме на работа.
>> 7 Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се
>> връщаме да го вземем.
>> 8 Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още
>> дори преди да сме си изпили кафето.
>>
>>
>> Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си
>> с него и се усмихваш.
>> Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си
>> увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6
>> Трябвати само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че
>> номер 6 наистина няма.
>
>
> Е, и ?
>
Пак нищо не разбра...
Доротея, СТРАХОТНО Е!
|
